Тичам по някакъв пясъчен хълм, осеян тук-там с големи скали или рояци сивкав чакъл, разпиляващ се под краката ми. Съвсем не е лесно да бързаш толкова нагоре... спъвам се и размахвам ръце като щъркел, който се опитва да полети с кубинки. Все пак успявам да приближа върха приблизително цяла... И защо тичам така? Нещо звъни горе и аз неистово се мъча да го достигна преди да е спряло. Ето, виждам синия телефон "Мобика" и се втурвам с всички сили към него. Звъни. Тичам. Когато наближавам той изненадващо се превръща в една самотно стърчаща на върха камбанария, отразяваща слънцето с напуканата си белезникава кожа. Спирам за миг, шокирана. Но звъненето продължава, този път с плътния метален звук на камбаната, и аз знам че просто трябва да направя всичко възможно да я достигна. Само че колкото по-близо съм до нея, толкова по-мъничка става. Не че се отдалечава... просто става дребна като детска играчка. Разбирам, че именно моите стъпки я карат да се променя. Трябва ли да спра? Може би в момента, в който я докосна, камбанарията-телефон ще изчезне напълно. И после няма да има звън... няма да има цел?! Няма да има смисъл този сън? Спирам и тя спира да се смалява. Правя крачка назад за проба и тя започва да расте пак. Що за нелепост. Не искам да я унищожавам, за бога! А не искам и да се откажа... Единствения изход обаче е просто да си тръгна и да забравя. Спускам се апатично по пясъчния връх и все по-безразлично ми става всичко. Зад мен кулата звъни все по-тихичко, вече няма нужда да я достигам като че ли, и съвсем замлъква накрая. Обръщам се да видя какво е станало- нищо, тя просто си седи там изправена и тихо си отразява слънцето. По-нелепо излишна и от мен. Една чувствителна камбанария на каменен връх. Майната й и на тази каруцарска история... ако аз си отида и тя ще изчезне, това е. Ако не го направя пак ще изчезне. Може би трябваше да съм по-бърза и да вдигна телефона още в началото. Можех ли, ама наистина? И какво щеше да ми каже?
Сигурно, че е било грешка. "М-м извинявайте, търсех друг...друга..и аз не знам вече."
Мир на детските фантазии на всички хора, тичали някога по този хълм.