нещо като приказка, част 1:
залутал се бях веднъж (днеска) из едно старинно и тайнствено господарство (в малките улички зад хотел Родина), тръгнал да търся почести и приключения и смели съратници и тайнствени съкровища и портали към нови светове. По едно време ми се стори че нещо блещуква в далечината, голям замък ще да беше (хотелът де), затуй скочих от коня си (една стара ограда, на която бях седнал да почета малко Гогол), поизтупах се от провинциалният прах, оправих си малко бронята (синя тениска XL размер, марка ДЕЛА или нещо такова), и се запътих смело натам...но изведнъж се спрях и размислих...що ще чиня в тоя лъскав замък, сигурно си имат достатъчно работа и без дръндолник като мен, ще вземат да ме хванат да поддържам прислугата (да мия чиний), а приключение едва ли ще ми дадат, твърде спокойно изглежда тук, не дебне в сенките страховит драколак, щях да усетя ако ли бе иначе. Затуй продължих да приключенствам сам и да скитосвам огромното пространство наречено Алмагар (София) - приказният свят на честни злосторници и безстрашни люде, които ги възпират от грешните им злодеяния. Вървях що вървях и по едно време съзрях странна чудесия - седят двамина старци на една пейка насред пустошта и като че ли нещо си хортуват, доближих ги да попитам дали са не виждали кристални дракони или омайни принцеси (колко е часът) и що да видя - не хора а камък, единият дето имаше шапка, бе дотолкова вкаменен, че дори не я свали за поздрав.
"външна намеса е имало тук, магьосник страшен дебне в околията и незнам моя меч-страшносеч (химикалка-еднодневка) достатъчно силен ли е да устои на изпитанието; та как бих се изправил сам срещу каменният поглед на тоя страшен страж на дявола, помощ ми е нужна и ще я търся не от друг а от фея!"