Отдавна я имам тази книга, купих си я за два лева от една сергия за употребявани книги. Обичам да си купувам книги така. Не, че знаех нещо за книгата просто ми прозвуча интересно заглавието. Беше отдавна, както казах, но така и не се наканих да я прочета. Тези дни ще ми се наложи да я дам на една позната и понеже не е никак изключено да не си я видя повече, реших все пак да я прочета набързо.
... И сега се чувствам леко отвратена, още повече като си дам сметка, че нещо подобно не е съвсем изключено. Разказва се за група деца, малки дечица, чийто кораб се разбива на един остров и там те леко подивяват и започват да се избиват.
... Изтръпвам като се замисла за природата на хората, децата са толкова жестоки... и това е така, каквото и да ми говорят хората, жестоки са, защото не си дават сметка за нищо, намат съзнанието да го правят.
... И си спомних един мой детски спомен, когато бях 1-2-ри клас..или може би преди да тръгна на училище... Беше лято и беше горещо, не беше валяло от много време. Аз си играех пред блока и реших да си направя един ритуал. Избрах си една мравка и реших да я "принеса в жертва" за дъжд. [нали се шири поверието, че когато умре мравка ще завали] Избрах най-хубавите бели стъкълца, които намерих, зелени листенца, цветя и всякакви подобни глупости.
... Никога няма да го забравя това, особено след като си дадох сметка колко извратено е било всичко... и..никога няма да престана да си гледам в краката къде стъпвам [когато се сетя], за да не настъпвам повече мравките...