вчера някакво лепкаво чудовищно слънчасване ме повали на стълбищата на кино изток, и там вече трябваше да се сгъна на осем, и се разревах докато чаках ванката с една книга
мамка му на ванката винаги закъснява.
преди това у емилия толкова притъпени, просто няма какво да кажем и двете лежим като кучета с изплезени езици, и разглеждаме някакъв мн жълт вестник.
жегата се срутва сякаш от рамката на вратата, в момента в който я отвориш, право върху главата ти, затрупва,
една черна част от мен казва:
днес умират бабички
и ужасното е че това е истина.
родителите на крем звънят по телефона, да й крещят, че е скъсана по нещо си и тя им крещи в отговор, и накрая измисляме някакво огромно лятно бягство, преди септември...чувствам се като осоления охлюв на терасата й. било я гнус да го убие по друг начин, не искала да го гледа повече
бедна малка купчинка консервирано месо
заобиколена от опалови следи
как си изсъхвал на тоя усоен балкон...
всъщност, казвам, това трябва да е деликатес, а после съм на докторска с куп ужасници
но вчера вчера скелета ми сякаш се стопи. прибиране на системата 100 метра пейка, смътни бумтежи от ляво и от дясно а въздуха червен
глупавите климатици в подлеза на плиска, с тях вътре е 45 градуса
смачкващ калориферен вятър
прибирам се полумъртва
после имам температура
после ми носят малини