никога до сега не ми е било така,чак толкова никакво,мъчно и с толкова силно чувство на липса
Сега ми липсваш повече от всеки друг път...Трудно ми е...Никога не ми е било толкова трудно,не ми идват никакви думи и ...
Дори като беше в Германия,някак си се чувствах по-лесно...НЕ знам сега...Много,много ми липсваш,а знам че си тук..на 10 минути пеша...Знам,че сега мога да дойда да седна пред вас и да те чакам сега или сутринта да погледнеш през прозореца,да видим мене заспал или не долу,и след възгласа ти "Луд си",да се почувствам много добре..
Защо да не го направя,защо...
Да кажа че ме е страх - не...По-точно...не...Не искам да те чакам да се покажеш на прозореца...Искам да дойда,да вървя по улицата с наклона и завоя и...ти да си там и да гледаш напред и да ме видиш...и...Ех,че хубаво...искам искам...да се случи...