минава два и така ужасно ми се спи. всъщност, чете ми се, но мисля, че ще започне да ме унася още по средата на първата страница и докато усетя, ще започна да препрочитам същото изречение отново и отново, а смисълът ще ми убягва. по-добре да се опитам да поспя, защото към 4 сутринта винаги огладнявам, а наям ли се зверски, след това ще ми е гузно, че съм се натъпкала така. официално не съм на диета, но или ям неудържимо, или забравям изобщо да се храня. това се случва когато чета. ето, днес трябваше да уча, защото кой ще взима 6 изпита септември, а всъщност четох цял ден и когато реших да изведа кучето за сутрешна разходка, видях, че е 7 следобед. ужасен навик, стоя будна до зори, след това спя до обяд и така половината ден ми се губи. всъщност, тази половина никак не ми липсва. по-хубаво е да си среднощен, най-малкото заради прохладната нощ. разбрах, че колкото повече ходя по дискотеки, толкова повече не ми харесват. разбрах, че не харесвам анелия. търся място, където да е ютно и където да свирят джаз, но не пиано бар. миналото лято имаше такова място и обичах да ходя там, но сега е изчезнало, а самото помещение са преустроили в магазин за салати и хамбургери. липсва ми музиката и топлината на тъмната, оранжева светлина. хайде, отивам да почета.