Излизам на пожар, адски закъснявам както обикновено макар че снощи зарязах и излизане и всичко само и само да си легна в нормален час, да ям шоколад с майка ми по стара семейна традиция (: и най-после да започна една френска книга с интересното заглавие "хартиената къща", коятто трябваше впрочем да прочета още в петък, ама.... някои хора са овладяли до съвършенство да си пречат самички в собствената си глава. която иначе функционира добре. почти. е, не съвсем. ама е хубаво.
нвън залепям нос в стъклото на автобуса, бърша тъмните си очила от пръските дъжд и наблюдавам как слънцето залива целия мокър пейзаж и блести, блести.... усмихвам се ееей толкова широко, едно момиченце с руси косици до шофьора ме гледа недоспало, а аз само мога да си мисля "oh my goddess колко е красиво всичко сутрин след буря"... казвам го на зъболекарката, а тя реагира с някакво неопределимо "ха!" и завира пръсти в устата ми. хубави пръсти, минава ми налудничава мисъл, смея се и обяснявам как и защо майка ми иска вампирски зъби. тя ме сиктиросва, после се смее, маха с бавни докосвания нешо от устните ми, сега като го пиша това и ми става нещо не знам....обаче така ми е радостно...
даже на 16 имам план да отвличам любимата си вълча принцеса, а дори може де проверя добрия елф дали се е научила най-после да си пише името на арабски или само ме баламосва тука...
кво им става на всички да заминават в германия?!
обаче отвличането ще се получи адски добре. само тя да не прояви характерната женска черта на променливост и да й "щукне" нещо друго в последния момент. ама както е мъничка, няма да се затрудня да я метна на рамо и без много писъци да я заведа на най-красивото място тук... на високо. за да се почувства като богиня.
е, толкоз сутрешен еуфоризъм.