помъкнал изгубеният си отдавна рай на гръб и кръстосващ влажните и тихи улици.. изгонен и прокуден и проклет единствено от себе си.. а това стига - за първороден грях и това е много, първороден, раждащ след себе си нови и нови.. и защо след толкова много (измамно) време когато едничката ми надежда беше да се върна и да те видя и всъщност не реших да скоча в премръсното ни море и да си удавя глупавото тяло и така да се пратя в седмия кръг само заради една прегръдка, едничката надежда беше просто да те зърна.. а прегръдката..? приятелска ли беше? страх ме е да питам.. а дотогава? дотогава какво ще ме държи жив още толкова (и повече) време..? моля те.. не ме изгонвай днес след около двайсетина часа.. моля те, наистина.. Because I truly love you, my adorable and sweet beauty queen.. единственото е това - повярвай ми..