Преди време наблюдавах от най-горното ъгълче на прозореца ми,накичен с всякакви ненужни панделки,някакво подобие на зора...беше ей толкова мъничка,колкото ъгълчето,сякаш се радваше,че се е родила,бедната!Да си щастлив от факта,че се появяваш съвсем ненавременно в един толкова мръсен свят е направо наивно и дори недопустимо!Но разбира се фактът не е толкова трагичен,тя си имаше една също толкова мъничка дъга,пръкнала се от безобразното невежество на дъжда,който все още виновно проблясваше по черупките на охлювите...Обичам охлювите!В тях има нещо безкрайно успокояващо и изискващо търпение наслаждение...сякаш виждаш целия си безплътен път в магическите орбити на мисълта или на ежедневието...Но дъгата ме плени...вероятно по същата причина,по която беше запленила една съвсем нова душа,беше я обрекла на себе си и...Напоследък твърде много подробности ме запленяват,сякаш че от малко,микроскопично крило на някой микроб!Много от срещите ни са предопределени от,кой знае каква,сила!?Може би сами програмираме собствените ни СЛУЧАИ със кодовете на фантазията,а може би няма нищо странно в един небесен танц...празно...философията е излишна!:)