Ще те скрия в мен
от себе си навеки,
ще танцувам
в була светлина,
в една безкрайна,
счупена спирала,
докосвам те...въртя,въртя...
Ще те скрия в хълма,
между зъбчета
и облачета,и гора,
ще бъда тъничко мехурче
кацнало на твойта длан.
Ще те целуна.И тогава
ще умра...в докосването,
някъде по твойта длан.
Ще чувам там-тарам,
очите ти навеки ще
се смеят...и ще озарят
дъгите тънички
в зората,
гаснеща в дъжда валял.
Ще те скрия в стария ми
скрин,
в уютно,топличко палтенце,
в джоб без дъно...(липсва
стил)с дъх на нафталин и
мента,
ще бъдеш моя Малък принц,
изписан в трескави немощия,
ще късаш рози...нафталин!
Пропит е погледът ти с
вечност.
Ще те скрия в плюшеното
коте на перваза,
отдавна го загубих
във прахта,
ще бъдеш сърчице
от лен и слама...
ще ми пееш на-на-на.
Бих скрила те в безкрая,
в безсмислието и в детството
накрая,
някъде неволно във смъртта.