Едно време в Африка са оплаквали смъртта на един старец повече, отколкото смъртта на новородено. Старецът е притежавал богат опит, който би могъл да бъде от полза на останалите членове на племето, докато новороденото поради това, че не е живяло, дори не може да осъзнае собствената си смърт. В Европа оплакват смъртта на новороденото, тй като си казват, че ако бе живяло, сигурно би сътворило приказни дела. В замяна на това не обръщат много внимание на смъртта на стареца. Така или иначе той вече се е възползвал от живота.