страх ме е от теб. много даже. защото във всеки момент си различна. не мога да преценя коя си. може би не го правиш нарочно. сигурно си такава, а аз не съм те опознал достатъчно добре. какво трябва да направя за да те разбера напълно. сигурно никога няма да стигна дотам. сигурно ти няма да ми позволиш. сигурно аз дори няма да се опитам. и ако това не стане, то ще е само заради моя страх. страх, от който аз самия се плаша. времето не ми пречи, мога да го преодолея. но страха не мога. страх ме е да се опитам, защото аз не съм добър. да, мисля го. и го мисля, защото е така. повярвайте ми най-после. ако бях достатъчно добър нямаше да правя всичко толкова наопаки. и може би щях да съм доста по-сигурен в себе си. не искам никой да прави нещо заради мен. не искам никой да ми бъде приятел. не искам никой да ме обича. искам да ми позволите да обичам. защото аз обичам. мога да обичам. това право не искам да ми го отнемате. то ми е най-ценно. мразете ме, ако искате. аз ви обичам. и теб, и теб, и теб... не всички. най-много обичам себе си. затова ще си остана сам, защото не мога да се нагодя към никого. защото повечето ме отблъскват и не мога да ги понасям, а тези, с които искам да бъда, са много по-добри от мен. аз ще се опитам да ги настигна, но не с цел да съм наравно с тях, а за да се почувствам аз удовлетворен. по дяволите, не искам толкова много. всичко, което искам е толкова просто. искам да ме усещаш близко до себе си, искам да се науча да бъда приятел. 5 пари не давам за любов, защото тя не е за мен. аз не мога да спазвам нейните правила. оставете ме да обичам. не се притеснявайте за мен. ще си намеря някой, който да ме намери. всеки ще срещне човека за себе си. просто не ме натоварвайте с думи като "обичам те", "държа на теб", "ти си мой приятел", защото вие самите не знаете какво ми причинявате като ги казвате. вие сами не осъзнавате какво правите с мен. не ви виня за нищо, просто ви казвам истината. не се чувствам добре така. та, какво значи, че ме обичате, или че държите на мен, или пък... че съм ви приятел? има ли нужда да ми го казвате? толкова ли съм западнал, че ме съжалявате като ми казвате тези думи?или не ме съжалявате, а просто се опитвате да ме накарате да се почувствам добре... много интересно наистина. просто си противоречите с това, което казвате и това, което правите. сигурно и аз си противореча, но на никой не казвам, че го обичам, че държа на него или че съм му приятел. може би сте прави. може би не ви разбирам. всичко е възможно. просто самия начин, по който се държите не ми допада. обичта и приятелството са голяма отговорност. аз мога да я поема. а вие? и не ми задавайте тъпи въпроси, щото ме дразнят. от понеделник до петък се затварям в себе си, събота и неделя се разсейвам и слушам на хората приказките, опитвам се да общувам, и след това всичко наново. така се получава. аз не правя нищо, само вдигам телефона и отивам на срещата, оттам нататък сте вие. аз ще съм някъде там, с вас, с теб, с теб и с теб(ако съм пропуснал някой "теб" да се обади). не разбрахте ли, че обръщам внимание на неща, които вие дори не сте забелязвали. дори и най-незначителния жест може да ви издаде. аз единствено ви наблюдавам.