интересно за пръв път в живота ми се случва нещо толкова вълшебно че дори не мога да осъзная цялата му грандиозност... а никога не съм предполагала че ще успея. може би просто тихичко си полудявам и сега в реалността, даваща ми всичко от което имам нужда, се чувствам чужда на себе си.... дано се приспособя бързо. оглушавам от жизнерадостен пънк рисувам безсмислици на тераса в безбожно далечен град чета чужди мисли които ми казват хубави неща... не мога да повярвам на този живот. някак на фона на всичките неуредици наоколо чак ми е съвестно да съм толкова щастлива. но за пръв път някой не се страхува да бъде обичан от мен...май. и е толкова реално. край на разказите. няма да пиша повече "заместители". сега ще дам на нея всичко това от себе си.
хубаво е. да учиш. да имаш идеи. цел. някой до себе си. малко ненормално, но доста готино семейство. хора на които можеш да разчиташ. усмихнати на улицата - имат си бъдеще, амбиции... може би не всички. но някои. които по-късно ще оправят цялата тази каша.
тъй или иначе дори утрето е крайно далече... дотогава дъглас адамс, имейл и дебели речници по френски, за стимул паркирани на бюрото.