по поглешка закъснявам с един час и ася чанева се е наместила и крещи в опит да превежда от кривия английски на едни холандци. незнам защо но ася чанева зад стъклото ми действа яко облекчаващо. перфектно, дано не я пуснат да излезе...
необезпокоявана съм. само лидия ме видя...чета си нощен труП на пейка пред пощата ники гела се появява и неодобрява. замалко да му кресна в лицето че е гел
гел
желе
нещо толкова слузесто има в тоя човек а аз съм на ръба на раздразнителността си от петък насам. ръцете ми все още са натъртени след като пребих кухненската маса, гаден истеричен разговор по телефона между две слънчасали, които твърде много си приличят и твърде са изнервени от обстоятелствата... кой ли е мълчал от другата страна и е слушал и сега разправя с кеф малки гадни клюкички...ми ася чанева най-вероятно, макар че не мога да си я представя да мълчи...
трясвам вратата и изчезвам, продавача в дюкяна ми се хили мазно но пък на шишман пия добро капучино в някаква солоподобна закусвалня, пускат ми оферта за много интересно пътешествие в други светове (един френд от времето на боядисаните дюшамета и лозенец и ева и евгения), прегръдка от едно слънчице, шанс да се погавря с фреди, флайър за шипка, нервна криза, изразена в подскачане.
всичко ми е изкривено тоя петък, а надя и лъчо светят.
светят и нашийниците на двечерни кучета, дето се бият в тъмното между музиката. аз пък пукам и прехвърлям искри по разни ванки и алековци
и после бабичката, метър и двайсет, с ярко червена рокля, се ражда от магическите жестове на ръцете ми, току пред сани, и си отива бавно и невъзмутимо, без дори да погледне нагоре към нас. къси крачки в ритъм с амбиент анархист.
нещо трябва да значи всичко това. днес гледам света от погрешния ъгъл и търся послания във всичко
толкова много приятели за два дни
а сега се чувствам съвсем прозаично и разтълкувано
занимавай се че да приключиш по-бързо