намирам се на средата на нищото. само не ме питайте защо. ако знаех отговора, сама щях да измисля как да се измъкна.
успокояващите елементи изчезнаха. вече имам чувството, че никога не са били тук. дано поне скоро да се върнат.
остана ми само кафето.
странното е, че дори моят непресъхващ оптимизъм се изчерпа. предполагам, че е само за малко. обикновено е така.
а дори незнам защо съм в това настроение.
май някои хора не ме познават достатъчно добре и не осъзнават какво ми причиняват. няма проблем, на мен ще ми мине. просто не мога да призная, освен ако не ме попитат.
трябва да ида да направя сандвичи, да си вегетарианец не е лесно.