празно, като спра на едно място и я няма гледката на преминаващите пред прозореца на влака картини, лиспва ми движението, не ме свърта на едно място, инерцията още ме носи напред, искам да продължа пътуването, някак си, нанякъде... а тук всички са статисти на лятото.. и липсва едно голямо парче от пъзела, ако се опитам да го потърся съзнателно сигурно няма да го открия, то трябва само да си се нареди, както и в минали години, ама докога да чакам? чакането без да има разписание за утрешните влакове е влудяващо, а и скоро май ще ми изтече интеррейла.. и после какво? и не искам да пътувам сам
М.