безсънно-сънена нощ на летището, облаците приличат на ледена пустиня, а земята на шарена черга и най-сетне слънце, топло и обич.
"home, home again, i like to be here when i can.."
морето си е морето от детството ми, слънцето си е същото, пясъкът, мидите, водораслите и малките медузи, рачетата по дъното.. аз не, но за малко бях..
шок нямаше. шеметно бързо хората до мен, в мен, отнасят частички, аз същото правя (поле от слънчогледи:he!), не спирам, пътувам, всичко да видя, за да остане пак, за да топли после. но някак е чуждо, а уж мое и само миризмите са ми познати.. лавандулови.
спрях за миг, пак се понасям..