Седя си в жълтата ми стая-слънце в очакване на невъзможностите,които сама съчинявам от нелепости и романтизъм...нищо не е било толкова героично(в мен),колкото това,че изпих половин бутилка мастика на прословутия ми рожден ден(ах,my sister спря хубавата ми музичка,за да си пусне боклуците,които се сипят над главата ми направо от колоните;и което е още по-зле,се изсипват в ушите ми и ми нарушават естествения биоритъм)...Господи,какви глупости говоря!От дни насам сънят ми е разсеян,казано по-просто-страда от остро разстройство,в следствие на едно синьозеленооко същество от мъжки пол с ясно изразени расови белези и опалов отенък на лицето(както винаги неостригано),изпаса ми всичките мисли,горкичките!Из хубавата ми стая-слънце още се носи смръдня на алкохол,цигари и всякакви естествени миризми от снощния тийнейджърски пир на простотията...Докато чакам сбъркания ми CD-rom да захапе диска...както и да е.Та така,снощи беше full madness,направо ми гръмна главата-хвърчаха в нея чаши,бутилки,даже някакви буболечки,които се лепяха,като че с тиксо на лампиона в хола;по едно време довтасаха и тлъсти,пихтиести пеперуди,които направо пощуряха на Раймщайновите крясъци на CD-то...full madness!Стаята се накланяше всеки път,когато се опитвах да я напусна,искаше да ме убие!"murder,murder,murder"врещяха system,след което светлината и шумът се срутваха над мен и...стоп!Бяло петно.Остана само той и чаша мастика.