времето се пресичаше с основните понятия в мислите ми и продължих да се питам "как" и "къде"...музиката я нямаше вече...беше останала на мястото, от което аз си тръгнах
и продължавах да си тръгвам от хиляди места, на който даже не съм била...времето изтича
тези влакове, все още не мога да разбера дали ми действат зле или добре...
докато отидох и слънчогледите вече се бяха заразили със тежестта на свенливостта и гледаха виновно в земята, а слънцето ги наказваше с най-жарките си игли....