Пътищата на синтетичните мисли все някога срещат тия на истинските. И тогава е време за равносметка... време да избереш дали да продължиш да участваш с тази роля в този синтетичен свят, продукт на представите на всички около теб, но не и твой личен... нито техен. Те просто вярват в него. Както и ти.
Пътищата на синтетичните мисли все някога срещат тия на истинските. И тогава е време за равносметка...
време разделно за теб самия. Дали да вземеш новото си Аз или да го захвърлиш и да избереш винаги да бъдеш истински, а не синтетичен.
Пътищата на синтетичните мисли все някога срещат тия на истинските. И тогава е време за равносметка...
и се сещаш (може би) за свободата. Твоята, на този до теб или онзи там. Няма значение, свободата няма лице. Както и ти, но ти все още не знаеш това... и избираш пътя, който все някога ще те върне пак на този кръстопът, докато не се откажеш и не оставиш онзи глас отвътре (несинтетичния) да те води