Друга ли бях
в твоята длан,
облечена в нощ
от мъгла,
изгря ли луна
из плътта ми
щом падна нощта?!
В тебе ли бях-
теменужна,
там ли безумно
крещях-през
воала на мислите
сякаш измислени...
в твоята длан?!
Търся вдъхновение-
сякаш ме облъхва
и мълчи,
долавям дъх
на олеандри,
близо до лицето
ми...лъхти...
в твоите очи
оглежда се нощта,
с хилядите си воали
и листа,
не,не искам
да си тръгваш,
дълго спя!
Нощта да сътворим
в плътта й...
"виждал ли
си олеандри?"
Виждал ли си
зимните цветя-
живеят без сърце
в нощта,
в ръцете й умират...
луда съм по тях!
Трябваше да си откъсна,
само стръкче да си набера...
от тях...за да остана
след нощта...успях!