*якото на цялата хава е, че всеки пише по абсолютно един и същ начин с малки разлики, които се изразяват в липсата/присъствието на главни букви/пунктуация/смисъл/сюжет, и някво яко такова, понеже освен това никой не иска да бара другия, да му помогне, да му каже ''съпричастен съм, майна'' и нещо друго такова, квотоидае.*
а пичът с газовата маска и парцалената кукла на лявата си ръка и зелената тишъртка някой ден ще стане световно-известен, няма лабаво. такъв комикс керъктър, колкото и бездарно да го оцветя, няма как да пропусне световната сцена.
оная вечер ми взеха карабинера и оттогава съм без верига, което е странно, понеже не съм свикнал така да си нося ключовете, в джоба. постоянно имам чувството, че ще ги изгубя.
разбира се, имам късмет, че оная вечер с карабинера не ми взеха и всичко останало, плюс доста кръв, но все пак е странно.
след няколко дни ще отида до пловдив, ще видя милена, може би спонтанно ще я целуна, примерно, или нещо подобно, приятно, и свързано с орбит/тиктак/уотевъ. може би утре ще се видя с шефа и ще му покажа дизайна и може би той ще го хареса.
може би някой ден хората ще осъзнаят, че смъртта така или иначе идва и че от страх няма смисъл... щото е глупаво, майна, щото виж - единственият организъм, който осъзнава смъртта си (добре, симо, без слоновете), и толкова да се страхува от нея... заради такива простотии съществува времето, не ви е срам. cowards.
unscared? не, just having fun n emotional/physical satisfaction. по-добри занимания от притеснения дали ако се притека на помощ, когато гърчат някой наш, ще ми се счупи нокътя, майна.