Веднага я познавам. И се смалявам. Дланите ми - потни. Звукът трябва да е увеличен. Тя не знае за мен. Но знае, че много хора я обичат. Не мечтая силно за нея. Просто е прекрасна (умх, последния път като казах за някой, че е прекрасен, отговора беше - влюбена?... шитс, не). В такива моменти тялото ми се стопля и чувствителността му е на макс. Усешам всеки допир на дрехите си. Дали да не ги сваля? Косата й е един сантиметър!!! Погледът й е любим. Тя е момче. Тя е жена. Тя е момиче. И отново ката всеки да се обръща след нея. Но не я гледат, защото е прекрасна, а са учудени, че е имала дързостта да излезе така. Не я познавам. Истински. Виждам я всеки ден. Anybody seen my baby?