... и за пореден път осъзнавам, че не получавам каквото искам! самото осъзнаване на този факт ме дразни! и ми е криво, и не мога да намеря причината, която ме кара да се чувствам по този начин. просто в момента си търся на кого да си го изкарам, защото се дразня на всички. не съм се научил да търся грешката в себе си и затова така се получава. всичките ми приятели разсъждават толкова замъглено... сякаш всеки си живее в собствен свят и има стремеж постоянно да се съобразяват най-вече с него. сега съжалявам, че не съм способен да се откажа от всеки... а в момента искам да можех... имам чувството, че нещата никога няма да си дойдат на мястото, ако всичко продължава така заспало-спокойно! като някакви марди сме. да, но не е толкова просто. дори и най-простите действия изискват усилия за да бъдат извършени, без тях няма нищо. всичко се губи. намерете си начин, по който да показвате по-добре какво искате, защото аз не ви разбирам.. а сега и не искам. помислете добре какво ще направите, ако някой се откаже от вас.. някой, от който не го очаквате..
this is not my home
this is not my life
this is not ME!