зацикляне. това е първата дума, за която се сещам толкова рано сутрин. вчера - зациклили чувства. революция от нерви. зациклили думи. смисълът им се рее някъде в пространството, но никога точно под небцето - там, където е по-добре те да зациклят. днес - зациклила кафеварка. зациклил сутришен режим значи. не съм яла нормално от месец. тъпча се с мляко сутрин, мляко на обед, мляко за вечеря и мляко между трите хранения. чувствам се като кърмаче, но всичко ми се случва на забавен канданс и в кръг. всеки ден е мляко. ето, зациклил дневен режим и ръждясало храносмилане. утре - зациклили семейни отношения. зациклили гневни ръце, които се движат ту надолу, ту нагоре - съвсем като в сутрешния блок, където вечно усмихната жена с излято тяло, по възможност с леко загатнати плочки на корема, показва как да постигнем тяло като нейното с порция тайна, лежерно опъната под кожата между последния ни чифт ребра и коленете. зациклило движение значи. глупости, казвам, апория - то изобщо не е започвало. утре - зациклила любов, досадно затвърдена за пореден път. зациклил прогрес - прередиха ни по пътя към него. зациклил ум - оскотяваме. зациклило желание за живот. смърт - тук крачката се прави еднократно. липса на щастие, защото осъзнаваме друга липса - липсата на цикличност у смъртта. празно пространство. някъде там светлее зациклила поточна линия, дайкири до дайкири върху нея - безумие от лимони и лед. нека животът е цикличен. нека спрем да мислим за смъртта като за грозно следствие на живота. единственото, за което се моля, е животът да е цикличен. единственото, което искам, е поне още една доза щастие. още един живот - в следващия ще вървя по вече утъпкани пътеки. там движението ще е започнало. там ще вървя по-бързо. там цикличността ще се случва неусетно. там. там ще живея моето тук.