ако става дума за Коледа...
Често говоря за Коледа може би...
Просто мразя Коледа...Сигурно се питате как може един човек да мрази Коледа!?Нали е семеен празник, където всички се събират, празнуват и са щастливи.Чакат 24;00 и си раздават подаръци....Децата са щастливи, мислят че Дядо Коледа е дошъл и им е донесъл това което най-много са искали...Изобщо е едно много щастливо време за хората...Време за почивка, време без мисли за нещо лошо.
Не беше така за мен...От 24 декември 2001 год. до сега, Коледата за мен е просто поредния ден.Ден в който дори се чувствам по-зле.
Чувствах се сам, на всяка една Коледа оттогава до сега.Гледах и слушах разказите на другите ми приятели и пародирах с оправданието, че баща ми всяка година пътува до Германия на Коледа или казвах, че е бил вкъщи, или въобще не го споменавах...
Гледах как се забавляват всички със ЦЯЛОТО си семейство, а аз бях сам.Бях сам на Коледа...Кой по дяволите се чувства сам на Коледа, при условието че има семейство?НИКОЙ
Чувствах се сам, постоянно, като крепях всичко хубаво и лошо в себе си.То се натрупваше в мен и ме смазваше.Беше толкова много.Живеех зад едно фалшиво човече, което наричаха Ванчев, и все още наричат...Истината беше Николай, но никои не прозря, за да я открие
Сега страхът е прекалено много, за да има възможност да се покаже Николай.Твърде много има в него.Много тъга и самота, но същевременно и много потенциал.
Дали Николай ще успее, да се различи от Ванчев и приятелите му ще му повярват!?Дали ще му повярват, че Николай е истинския той!?
Дали Николай ще успее, да не бъде като Ванчев, и да таи всичко в себе си, и любов и омраза и самота...
Мога да и повярвам...
но, надали някога ще прекарам Коледа отново...без да се почувствам сам...Това ще остане завинаги в мен...Самотата на Коледа