седя и си мисля... пак за тъпите хора... или пък аз съм тъп...
абе, не ! не съм с хората просто.
туй нещо - човешкото самочувствие е безгранично. а ти, драги ми господине, имал ли си чувството, че каквото и да направиш е грешно, независимо дали е правилно или не? ти си мислиш, че е правилно и го правиш тъй както ти сърцето желае. после хората ти се присмиват, отхвърлят те, наказват те... явно не си постъпил правилно... но кое е важното? то всъщност май липсата на ''да правиш нещо с цялото си сърце'' е виновна днес... и вчера... и онзи ден... и последните месеци... не е любовта. нещо друго прави тези същества, произлезли от маймуните, нещастни, зли, хапливи... порочни... кое е вярното решение? кое е ценното? тия философи газ пикаят просто. нищо не казват. бла бла бла... ама аз ги уважавам всъщност, много даже... и ти също, драги ми господине, нали? пълно затъмнение. поне кока колата има смисъл. май? чудя се къде е моята приятелка там на небето. забравих да я уважавам и обичам както подобава (или както се пише). а ти, драги ми господине, какво би казал по въпроса?
"Ние, Врабчетата" all the way!!!