Грешен номер напомня ми, че е време да напусна леглото и да изоставя хилядите мисли, които ме нападнаха. Видях ги. Видях как дойдоха в главата ми. Хиляди, а всъщност само една. Май не мога да мисля за друго - някак не се получава. Всичко останало принадлежи на измеренеието на плоския свят.
Поянкога се чувствам недостоен, не съм питал мислите дали искат да бъдат в главата ми и навярно прекалено много се привързвам към тях.
Няркотична зависимост - същото е. Усещам ги... как променят целия ми светоглед...
Нявярно се побърквам. И това ми харесва, стига да не ме убиваше понякога.
Отведи ме в твоя свят. Би ли... искаш ли... да го сториш. Би било ТОЛКОВА красиво... и ми кажи ако полудявам, за да затворя вратите навреме.
И да си отида.