Картините се наслагват, слепват се сетне и се прераждат в нещо красиво. Някъде там докосвам нечия ръка и се опиянявам. И може би дъжд вали. И дървото с клоните си ни пази с всичките си малки листа - малки зелени капчици.
Лутам се в мислите си, лутам се в нейните, с ръце прикривам лицето си, когато се изчервя и крача волно напред.
Лежа по гръб, докоснал главата и с моята и изричам нейните мисли. А сетне дъждът ни приспива и със сетни сили шепна в ухото и магични слова...