След ново поражение губя вярата си в себе си. Но понякога надзъртам иззад пелерината от слабост и виждам една събота сутрин. Мирише на дъжд и капки се търкат по стъклото като малки котенца в крака ми. Красиви са и като очи се взират в мен - сякаш чакат. Чакат мен да сторя нещо със себе си...
Или само да ги погледам докато не са изчезнали във въздуха.
365 съботи сутрин...
... и веднъж на четири години... отново петък вечер