Камъните сътворяват кръг във водата и измамен от себе си се втурвам и скачам по тях. В кръг обикалям без да сменям посоката. Спирам, когато мисля, че съм оздравял, но нещо по-силно ме тегли и пак се впускам в безумен бяг. Силует се вкопчва в погледа ми и заспивам във въздуха. Събуждам се паднал, но отново ставам и отърсвам дрехите си.
Всичко се случва като на забавен каданс, в хиляди детайли. В мрачно черно и божествено бяло...
Образът ми в течността се взира в мен и говори за отминали битки и белези от рани. И казва, че вече трябва да му повярвам...