и вътре в главата ми отново се отварят врати...и запълват се дупките,от които боли...със заблуди...след които боли..но още рано е.
и аз искам сега да те гледам много дълго без думите.
без да ти казвам какво ми е...
без да трепериш в ръцете ми, защото сега не съм твоя,защото сега сме далече...сега всички сте далече.и никoй не е у мен.без значение кой е до мен...без значение докъде ме разбират.
аз не подлежа на изслушване,спрях да говоря...
изливам се...сама със себе си споря.
завинаги...
и няма да стигна до съгласие с брътвежите в главата ми...с горещината по дланите..с нервността ми...с пародията,която играя...
вече не играем по двама...
нито отборно...нито приятелството е общо...нали ме разбираш...
и няма как да е друго
въртя се.
живота ни е надрусан...и щом ни пусне...може би ще започнем като за спасение да се търсим...
сега е просто горещо. просто допълнено с унес...и не съжалявам...
честна дума...не мога да съжалявам...
със себе си ще поспоря...