седя си в леглото и голямото светло кълбо, което представлява моята лампа, се оглежда в тъмнината отвън. прекрасно е. вече не ме боли за всичките снимки, които изгубих, поради...кой знае, дигитални мозъчни сътресения.
тъкмо разбрах нещо за един човек...точно когато си мислех че нищо не е останало. че лудото надпреварване е затъмнило магията. но всъщност тя не ще угасне. доколкото има красиви неща да ми напомнят за нея. да ми напомнят къде съм. а те нямат граница. както и любовта...
smile. нощта ме очаква и всичко прекрасно тя крие...