Как често падаме(не няма да е в ями)в себе си.Падаме и не можем да излезем от самите нас.Макар и силно да се познаваме ни е трудно да помръднем.Ама как може да ни е толкова трудно, биха попитали повечето.Как можем да паднем в себе си, та ние не сме дупки или нещо от този вид, за да паднем.
Ами ще паднете разбира се, ще паднете точно защото не очаквате.
Самочувствие...
Аз пък няма сега да падна в себе си.Ще се измъкна, ще оставя онова място където паднах назад, и ще дам напред докато не падна пак.По-точно не падна някъде в някой хубав оазис(не мираж а оазис).Ще си седя там колкото си поискам.А някои ще дойде ли с мен?