днес ми се случиха неща. не особено особени неща, но ми се ще да напиша за тях.
първо станах в 4 през нощта. след около час пак си легнах. [ама не питай защо съм ставал в 4. патетично е.]
второ станах към девет и половина, тъъъъкмо бях се докопал до тоалетната и дзър! дзър! дзър! телефона. здрасти. здрасти здрасти. айде с мене. къде? до красистареца [така си го казваме, слято.]. добре. отидохме, ама явно на краси му се спи много и не отваря поне до единайсе и половина. за сметка на това ходихме пеша до училище, и по пътя обстойно обсъдихме ситуацията у нас и някои спешни мерки, които трябва да се предприемат.
трето [то е част от първото де. ама е такава една, особено обособяващо се странна част] видях една жена, не особено хубава вярно, клекнала, да къса малки листенца [а пък есен, през борисовата, айде пък да има толкова МНОГО малки листенца, не знам как ще се справи с всичките] и да ги пуска пак на земята.
четвърто, видях Фея. тя ми се усмихна.
пето, стояхме на всички часове. а? ехеа, ама сме добри деца.
шесто, отидохме след даскало пак до красистареца и йеееееее, той беше отворен най-сетне от някъде десет дни насам за пръв път. и дебелия си купи усилвател, а пък сашо дрънкаше на оная кухарка, дето си я харесал от сума ти време, ама няма да си я купува. е няма толкова щастливи хора.
оттам нататък си се прибрах вкъщи и да ти кажа, най-вълнуващото нещо сигурно ще е след малко като отида да си измия зъбките. но пък за сметка на това ще си легна оу соу ърли и няма да се събуждам чак до сутринта.