Денят се познава по сутринта ли? Ами не искам. Няма какво даму се бъркам на деня. Нека сутринта си е сутрин, няма нужда от друго, не може да е по-хубаво отколкото вече е :)
Лежа си, завина в топлото одеяло, с мекия чаршаф... прегърнала възглавницата. Толкова е уютно и удобно, че е достатъчно, за да се почувствам щастлива, че съм будна. Вдигам поглед към прозореца. Навън се вижда слаба студена светлина и много пухкави облаци, като че ли закачени за антените на отксрещните сгради. Затвярям очи и се усмихвам още повече. Прозяв. Дълги сенки от листа си играят по стените на близкия блок. По същия начин правеха тези на морето :)
Тавана ми е бял. Само че от сутринната светлина, към прозореца - по-бял. И прилича на издут балон над мен.
Хладно и тихо. Усмивка. Топлинка отвътре. Сигурно и ти се събуждаш.
Въздишка. Баня. Компютър. Пускам си Онази Песен, усмихвам се. И ти си се събудил там някъде отсреща. Макар да няма много време, защото съм се оспала, денят ми е хубав. Първото добро утро е за теб :)