Бързам да се прибера,почти бягам,за да задържа за минутка последните капчици горчивина,които ми остави в дремещата училищна вечер,облепена с панели,горящи улици,хора...
Разбрах (може би)всичко,което беше достатъчно,но сякаш и не искам да чуя!?Колелото се завърта,отново и отново съм застинала...върти се,вие ме се свят и ме приспива сред ледени сънища,кошмари!Мозъкът ми е препълнен,Господи какви боклуци събирам в главата си?Трябва да ги изхвърля!Всичките!Ще ги натоваря в раздрипаните кашони,стоят там от цяла вечност,да...и ще ги изгоря.-нито миг,отломка,думи,очи...ще се разхврчат накъсани,черните!Ще си размажа дори едно пърченце на палеца,за да помня задълго горчивия вкус на реалността.След това ще забравя,какво пък толкова!?!Макар да ми липсват вехториите от стария таван!Ще си купя други,по-хубави,нали за това са ми очите.
Толкова ме е яд на себе си,че трябва да го покажа някак си,да го изплюя върху...(някак си!)...презирам слабото,чувството.Забрави!Любовта остана далече,в огледалото на детството ми-стъкълцата ги събирам в шепи,за да ги натроша.На прах.Не вярвам в нищо.Не искам нищо.Най-малко пък стъклените очи на някакво Ч-О-В-Е-Ч-Е...
Разхвърчаха се листовете в главата ми,а и този химикал-мирише на детско мастило.Не го понасям.Не понасям и всичко,което изпитвам в момента...няма значение към кого,важното е,че го има и само фактът,че обръщам такова ЗНАЧИТЕЛНО внимание да го обсъждам или...да се боря?!Недопустимо е.Знам как е,просто да си попълниш празните дупчици време с някакви хора,които в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ играят роля единствено като фигурки,присъствие...Празно пространство,защото не ги виждаш.Поне в тях.Само извън.Знам какво е,но е убийствено да си от тях!
Ще си повярвам и няма да се повтори.
Приспивам гнева си.
"I don''t care about the others."