Имало онази сряда един мъртвец
Снежен мъртвец на часовникова кула
Провесил крака от стария улук
С коси, отнесени от вятъра
Защо той бил там? Много просто, плетял си чорап за Коледа. Трябвало да бъде много шарен чорап, за да разбере стареца, че той иска наистина хубав подарък.
Но тъй като бил седнал на покрив, всичките му разноцветни кълбета се изтърколили по керемидите в снега. И понеже в този мъничък бял град нощем било пълно с улични котки, те се заиграли с хилядите шарени кълбета и омотали всички улици и къщи, блокове и антени, статуи и коли – изобщо всичко.
Така на сутринта градът се събудил толкова шарено-приказен, че сякаш умопобъркан паяк бе буйствал цяла нощ.
Е, мъртвецът от това не станал по-мъртъв, нито завършил чорапа си, камо ли пък да си направи труда да слезе от покрива на кулата. Може би само живите станали малко по-живи, онази необичайна, преждена сутрин.