Гробището е доста комфортно място. Не е пренаселено. Всеки там е на мястото си. Никой не бърза за никъде. Приятно е да знаеш, че най-опасните оръжия са лопата и светлина. Винаги е спокойно... ''dead calm''. Винаги е тихо... ''dead quiet''. Винаги е достъпно... ''dead ahead''. Винаги е преграда... ''dead end''. Винати е мъртво... ''dead''.
Независимо какво правиш - винаги там те чакат. Дори да не намерят тялото пак ще има кофчег, ще има плоча, винаги там ще те почитат. Може да няма нищо общо с мястото където си живял, искал да живееш, щял да живееш - те ще бъдат там и ще ронят лицемерни сълзи и ще полагат евтини букети и ще те споменят ''винаги с добро''... или просто ще мълчат. Независимо колко пъти си им казвал, че не искаш церемония, погребение; че искаш кремация и ваза, или чувал и океан. Както Ленин не иска церемония, не иска помени, не иска параклис... a red square on Red Square. Гробница, огромен съркофаг от червен гранит. Вместо купчина прах с много въглерод, като раздробен графит. Мъртвите са точни. Винаги на място и на време. Независимо от времето и независимо от мястото, стига да е едно конкретно. Мъртвите всяват спокойствие. Нито капка припяност, нито капка раздразнение, нито капка... ужас?! Мъртвите не са живи. Това не значи че не са хора. Мъртвите са умряли. Това значи че са живяли. Мъртвите са погребани. Това значи че не са звезди или духове или гласове или фигури. Мъртвите са студени. Винаги хладнокръвни, винаги небрежни. Всички сме мъртви, трябва ни само малко време да го осъзнаем. Различават ни начина, по който умираме, начина по който сме живели. Встрани от това всички са еднакво мъртви, стига веднъж да умрат. Куршум в главата, отрова в кръвта или нож в гърба - едно и също, въпрос на стил. А стила е на уважение тук, на гробището. Старият мистър Томсън преживе е обезвреждал мини през Студената Война; убит е при взрива на пощенската му кутия една съботна утрин. Ползва се с особено уважение сред нас. Интригуващо е че винаги убиеца определя позицията на мъртвеца тук. Е, извинявай ако съм те отегчил, това е най-голямата грешка на старите - да отегчават младите... или по-точно свежите... Надявам се да ти допада новото ти легло, тук няма обжалвания и преадресации... като заговорих за адреси - само да отбележа - твоя е 711, алеята ти е четвърта вляво - единствената еднопосочна.