хвана ме такъв страх, корема ми е свит, едвам преглъщам и мислите ми се кръжат все около едно нещо...около някой....около един...около теб
а аз даже незнам как да произнеса името ти
всичко стана някак толкова бързо и само за мен...ти не се включи в представата ми, изтри се от картинката почти веднага
колкото и да се опитвам не мога да те възстановя, трябваш ми ти за да е пълно
какво къде защо как, само въпроси...без отговорите от теб
трябва да престана с този негативизъм и простичко да гледам теб и да видя дали и ти ме гледаш
и да кажа "здравей"