...скрих се в ъгълчето и зачаках...през деня чаках настъпването на нощта, а през нощта дебнех за първите стъпки на деня...дали чаках теб или просто чаках себе си...чаках си и свещите догаряха, дните бързаха, мислите се блъскаха и се опитваха да излезнат като вик или шепот...май много чаках...ало...защо...колко...хайде ела...добре...как си...добре...чао...пак ще дойда...няма да дойде...пак се скрих в ъгълчето....дали да почакам пак да бъда себе си...какво ли ще ми прошепне ъгълчето....