Небето е рисувано красиво,с керемидената си кожа(преди да заспи!)Затваря очи над света.Не мъка.Плач.Уморено спи безразлично в люлка от цвят.
Очите му са сиви!Ще бъдат вечно там.До края!До сърцето ми ще спят-красиви.Целувам само тях.От тях не спя и тях сънувам.Небето-две очи!
Всред взора на душата
ти се взирам,
немея в слънце и във мрак,
стои пред мен-зора!
Обречена на тебе ще изгрее
и ще заблести,
насред сияние от
алени зари.
Танцувам.Бледа и сама,
всред взора на душата
ти се скривам,
ту съм дъжд от
есенни листа,
ту в капки нежни
те обливам.В тишина.
Бягам като сянка
в теб-окъпан от души,
вдигам длан да те помилвам
даже с думи и с очи.
Всред взора на душата
ти летя,
аз-пламък блед топя се
в раждаща се,лятна топлина,
в очите издълбани от небе.
Всред взора на душата
ти се стичам,
превърнах се във жар-небе!
Изчезвам и явявам се в простора
целият от блясък и небе!
Всред взора на
душата ти играя,
плъзгам се,изригвам и крещя,
очите ти цветя са и люлеят
детската ми,сънена душа,
запращат я в безкрая,
накрай море от синьо кадифе,
душата ти за мен е Раят
всред взор от думи и Небе.