Няма значение мястото.Няма значение музиката.Нито настроението на другите.Значение има моето, защото е мое.Интересува ли ме какво ми казваш?Май не.И без това чувам само думите, които искам.
Няма значение, че имам воля, защото я нямам.Няма значение какво е моето желание, зашото то не променя ничия действителност.Когато застана до прозореца няма значение стаята.
Вали тихо и продължително, толкова продължително, че заваля и в мен: “Let it rain, in my brain let it rain..”.
Забърза ли крачка?Няма значение.Счупи деня и ми го върни на парченца.Няма значение, че в нощта часовете прокървяха.Няма значение, че на сивата стена издълба името си.
Никой не е искал да свършва така.
Но когато небето се пропука има ли значение?
И без това не можем да го зашием.
Няма значение, че изпращам мислени целувки.Те не носят радост в него.Няма значение, че стрелките на часовника ни въртят в кръг.
Завъртя ни болката.
п.с.: Let it rain, in my brain let it rain- цитатче :)