24 часа по-късно още сме вътре. кени и рошко припяват вчерашни флашбеци, паникан, бичето, лица ръце тела летящи към мен в блица
какво ме кара каквомекара какво ме кара какво ме...
някой мирише на мента някъде наоколо дълбоко в ужаса където съм попаднала.(ти ли ги ядеш тея тиктакчета ,бе д? хахах, не пих бутилка мента отговаря тя) маниакално желание да скачаш да се блъскаш никого не искам да нараня но някак правя го и на моменти е страшно на пода съм нечии крака почти върху мен не бива не бива защото тогава няма да мога повече да стана това е ясно някой ме вдига. приятелче. и той е въвлечен в погото. пляскаме ръце за здрасти
телата трудно се разграничават едно от друго. хората ,които не искат да се забравят като отделни и като хора остават на вън. това е някакво стапяне не мислене изключване на частите от мозъка заети с ненужно анализиране на докосвания, миризми, абсолютното загубване на себе си, това не съм аз, виждам се от страни перфектно, гледна тока на човек стоящ пет метра в дясно, може би през креми която се-
облегната на колоната и ме смята за луда сега. не съм луда. не съм аз сега.
п л е м е
отвреме на време трябва да се излилза иначе съвсем ще загубя контрол над себе си. не искам това да се превръща в съзнателно насилие. нещо друго е .
в един момент ми се прищява да запалят всички лампи на веднъж. щеше да бъде бруталното опомняне. какви сме ние. какво правим тука?
да. да. усеща се. усеща се още преди началото на концерта , задържането на входа тълпата под дъжда ще се случва. точно тая вечер ще се случва. някакво електричество . жжжжжжжжжжжж
насо русков ни прави лош номер. почва с бавно парче , хората вече се пренареждат , разбирате ли, но не почват. трябва да я има искрата. това е нещо като второ забавяне. напрежението съответно е две нива по-нагоре вече.
малко по-късно почва
почва и почва и това е . някакъв фарс на сцената. никой не обръща внимание уж.човек облечен като дионис. със кози череп на жезъл .знае ли знае ли какви примитивни части на мозъка ни са изплували точно в момента , в какво сме се превърнали. за мой ужас ми хрумват сценки от "Повелителя на мухите".
нененене това е друго това е изкуствено игра идеята е именно да се изкара агресията без да се нарани някой наистина. само дето после имам кръв по панталона. чужда . и незнам чия. а още по късно имам 14 синини и една цицина. броих ги.
и ми е страшно вече
осоменно от кръвта. и няма повече . май. поне до следващият път когато музиката изкълчи мозъка ми в тая посока.
и да...толкова ми е страшно че дори си взимам такси вместо да мина през парка с любимата ми глутница...
а в таксито има двама супер пийс хора с които си говорим как не бива да се взривяват коли. и за музика , и въобще за всичко което може да се каже от евлоги георгиев до руското посолство
изцедена съм откъм агресия