..и можеш да си будуваш цялата нощ, а после да си я издърпаш от кутията с хапчета.
ефектът обаче е странен - на очите не им се доспива. докато някой друг поема дишането ти, за да е съвсем ритмично, а пръстите затреперват лекичко, мястото за четене и зяпане си остава бухал.
липсва ми семейството сови от съседния блок, което нощем издаваше доволните си крясъци - малките кафеникави топчета вадеха жаби от процепите на плочките и гонеха полските мишки. тогава ми се искаше да ги замерям с въпросните жаби, за да се махнат. но после се появиха мяукащи разгонени котки и котаци, глупави кученца, съседски бебета, гларуси (ще ми се), кротки дракони..
чудя се обаче -
ако не се преместя скоро при възглавницата си, а тази парализа продължи, дали глупавото кръгло хапче няма да засече противоречието и напук да не ме събуди после?
пижамен бухал и хомили заедномногодълговреме. добре.
февруари, съвет. стоенето вкъщи не запознава, не среща, не се обажда, намалява всичко, което може да се побере в поста Тъга.
м.