мразя.когато.става.така..мислиш.че.всичко.е.наред.и.то.вземе.че.се.разпадне.пред.очите.ти..
стнах, оправих си настроението с един телефонен разговор, не много съдържателен, както винаги, но все пак хубав, закусих и излязох.
взех оправената стойка и отидох да я сложа. слагам аз, слагам отгоре барабанчето и тя пак се чупи. вдигам я от земята и гледам хората са си свършили добре рабората, мизерията се е счупила на друго място. отивам да взема другата стойка с другото барабанче и гледам, че и на него едната кожа се е скъсала и побеснях. мамка му!всичко щеше да се оправи. поправена стойка,нова кожа за другото барабанче, но не би.
съдбата обича да ти забива нож в гърба, точно когато не очакваш. само че тоя пут ножа си беше кама с размерите на мачете.
"имате ли часовник?" ме попита една възрастна жена на спирката, преди да съм стигнал до комплекта.
"да....един мимент" отвърнах аз, видях 12:13, но й казах 12 и 15
"благодаря ви много. имам среща в 2 и половина на халите а трябва първо да оставя покупките вкъщи"
"няма да закъсеете"
" кой клас сте?" 10 казвам аз "може ли да ви задам една задачка?"
"да"
"можете ли да съберете 70 стотинки, ако една от монетите не е 50 ст.?"
аз не се сещам. мисля само за стойката.
"предавам се"
"ако една от стотинките не е 50, а другата?"
"да" усмихвам се.
"слушайте си музика. пейте си.( видяла е, че за да я чувам съм си извадил слушалката от ухото) с ядове нищо не се постига в живота.само се разболява човек. песните и музиката са важни. много успехи ви желая в живота, и в любовта."
и рейса й дойде.
"лек ден" пожелавам аз.