пееш ми на език, който не разбирам. крещиш в ухото ми до кръв. оттичам се през очите си и продължавам да пуша. тровя се с мисли за теб. всичко е със снимки от теб. стените ми са залепени с целувки по снимките ти. разкъсах пердетата за да може да влезне погледа ти.
i''m going hungry
сега аз крещя, а огледалото отговаря насечено. разчупено на парчета се забива. отражвнието е вмен. нямам личност, а виждаш себе си.
копирам
времето не съществува, то е просто заекване на вечността.
асоциациите са излишни, пък и никога не нацелвам мишената. винаги се заплитам в някакво блато от изрази.
на изуст мисля и чувствам
не мога без миризмата на цигарите. липсва нещо. аромат в черно-бяло.
рекламирам се в сънищата си. и музиката става статична. забавя се с диханията. когато чувствамне дишам. затова не обичам, ще се удавя в сушата.
трябва всичко да е непознато, без напомняния, без спомени. наново да се изгради съзнанието
let forever be
дъждът липсва, стола и разговорите, седейки на земята. стаята е празна, само звуците от теб и мен.
"това звучи ли ти излишно"
"знам, само дивите коне могат да ни съберат"
не си усещам тялото, нямам ръце. пиша с мисъл, за да мога да се движа. никога не съм при теб. прекалено е движението в мен, за да ме задържиш.
зашивам си уста, за да може да говорим. трия. презаписвам наново. между редовете прокрадвам тъга, за да не я усетя.
сега знам.
използвам думи, за да не знаеш, че чувствам. намирам илюзии и пак не съм честна. в сънищата съм аз, без огледала и промени.
написах на стената, че си тук. и наоколо всичко кънти.
трептя, усещаш ли го в теб..?
видя ме днес, знам. сънува ме. прокрадвам се в тишината и запявам приспивна песен, за да е така винаги. шепна на пръсти. броя до 10.
и съм будна.