Дали защото искам, трябва или естествено, но е факт, че за пореден път емоциите ми отминават стихийно, а аз искам поне да ги запиша.
Кратката истина, произтекла в съзнанието ми, следствие опиянението на наркозата, на врялата вода, е, че независимо от причините нямаше отдаване от твоя страна.
Пътищата са различни. Понякога се разминават, понякога се пресичат, понякога се докосват, понякога се сливат. Всеки си има истина. Господ казва кое е право. Макар да изглежда, че отсъждам, аз никога не съдя. Има кой да го прави.
Умирам всеки ден.
Сутрините са кошмарни.
Заради това пиша сега. Сутрин нямам какво. Или имам всичко.
И друга кратка истина, на дъното на сатурновата дупка, фаталното /макар и свещено/ число за мен се оказа три.
Не, не помня как се казва майка ти. * три
Разкарай се. Нещастник. Събирам сили за цялото.