Идвам. Дядо е сам. Баба е отишла до село Гнилене. На идване съм купила топъл ръчен хляб. Умирам от глад, понеже не съм закусвала, не съм и обядвала. С дядо си говорим. Той ми казва, че не може да си обясни как така поставката на телефона преди е била напълно хоризонтална, а сега е наклонена, след като след ремонта винтчетата са завинтени на същото място.
- Акъла не ми стига – казва.
- Ми и аз не знам – казвам и междувременно си отрязвам краешник. Изваждам си и сирене от малката тенджерка в хладилника.
- Аси, навънка, ей тука, виж! – и ми посочва лозата пред прозореца. - Има много хубаво грозде. Иди да откъснеш, да си хапнеш с хлебец и сирене.
Аз отивам, откъсвам и го измивам на чешмата. След което дядо ме моли и на него да отрежа хляб и сирене.
Изведнъж ни в клин, ни в ръкав, той казва, че баща му много пиел.
- Случвало се е да отиде на нивата, да завърже воловете и да отиде в кръчмата – и очите му се насълзяват.
Продължаваме да се храним, а той ми казва, че онзи ден чул, че откраднали моста между две населени места и че децата сега не могат да ходят на училище.
- Да откраднат цел железен мост! Докъде стигнахме! – и очите му пак се насълзяват. – Ама властниците сега какво чакат! Да го хванат оня, не може да не го разберат кой е, да го хванат и бой, бой до умиране!
По радиото тече едно от ония тъпи съботно-неделни предавания за народна музика, в които малоумни водещи канят малоумни гости, а малоумните им редовни слушатели ги слушат с интерес.
Гостенката обяснява на диалект как е обиколила целия свят (само в Австралия не е ходила), кои са любимите й цветове (и червеното, и турско синьото, само жълто не обича, че не й носел късмет).
Тук дядо казва:
- Жълтото е френски цвят.
Аз:
- Защо?
Дядо:
- Ми така съм си го представил.
Оная с цветовете продължава, почва да се превъзнася колко обичала карамфили, колко шарени били – и червени, и розави и лилави имало. Само жълти – не. Не обичала жълти.
Разговорът по радиото продължава в този дух, а ние с дядо продължаваме да си хапваме хляб, сирене и грозде.
И тук водещата пита гостенката си:
- А какво според вас не бива да забравя българинът?
А дядо отговаря:
- Че е ял грозде със сирене.