Спомням си дългите ти коси-същинска ленена пелерина с малки,бляскащи перлички по върховете й,като наниз от брилянти;спомням си,спомням си оная неясна,размита фотография:ти-перличка,аз стисках кестени във вечно потните ми длани,колко приличат на теб!Сега ми се струва,че имаше нещо зелено в очите ти,нещо гущерско и драконово се стичаше в тях при всеки полъх,а днес-само злато,никакви перли,зелени човечета и светлини;само мъх,пух,памукова нежност в кафяво кадифе...Днес е различно.Не само,че мисля за теб като лудост,а се опитвам и да си го представя...опитвам се да си те спомня тогава,когато не виждах,а просто те гледах-чудничко!